Случаят за Тръмп... от някой, който иска той да загуби

https://nytimes.com/opinion/columnists/donald-trump-election

Не можете да победите противник, ако откажете да разберете какво го прави страхотен. Може би най-важният геополитически факт на века е масовата миграция на хора от юг на север и от изток на запад, причинявайки тектонични демографски, културни, икономически и в крайна сметка политически промени. Тръмп разбра това от началото на своята президентска кандидатура през 2015 г., същата година, когато Европа беше затрупана от до голяма степен неконтролирана миграция от Близкия изток и Африка. Както каза на следващата година, „Нация без граници изобщо не е нация. Трябва да имаме стена. Върховенството на закона има значение!“ Много от опонентите на Тръмп изобщо отказват да видят практически неконтролираната миграция като проблем за Запада. Някои от тях виждат в това възможност да демонстрират своята хуманност. Други гледат на него като на неизчерпаем източник на евтина работна ръка. Те също така имат навика да заклеймяват онези, които не са съгласни с тях, като расисти. Но налагането на контрол на границата - независимо дали чрез стена, ограда или някакъв друг механизъм - не е расизъм. Това е основно изискване за държавност и народност, което всяка нация е длъжна да пази и пази. Едва сега, след като последиците от небрежния подход на Байдън към масовата миграция станаха потискащо очевидни по тротоарите и в приютите и държавните училища на либерални градове като Ню Йорк и Чикаго, опонентите на Тръмп по този въпрос започват да виждат смисъла. Второто голямо нещо, което Тръмп направи правилно, беше за широката посока на страната. Тръмп яхна вълна от песимизъм към Белия…   дом - песимизъм, който неговите недоброжелатели не споделяха, защото той говореше за Америка, която те или не виждаха, или разбираха само като карикатура. Но точно както тази година, когато либералните елити настояват, че нещата вървят добре, докато преобладаващото мнозинство от американците казват, че не са, нелицеприятната гледна точка на Тръмп улови настроението в страната. Що се отнася до външната политика, струва си да се запитаме: Чувства ли се светът по-сигурен при управлението на Байдън – с инвазията на Русия в Украйна, нападението на Хамас и Хизбула срещу Израел, атаките на хутите срещу кораби в международни води, откритата китайска заплаха за нахлуване в Тайван – отколкото при Тръмп? Тръмп може да е създал много шум, но неговите налудничави приказки и излъчване на непредсказуемост сякаш държаха противниците на Америка нащрек и извън равновесие по начин, по който инстинктивната предпазливост и слабият маниер на Байдън просто не го правят.