В края на януари напуснах дома си във Вирджиния, където работя като пластичен и реконструктивен хирург, и се присъединих към група лекари и медицински сестри, пътуващи до Египет с групата за хуманитарна помощ MedGlobal, за да бъдат доброволци в Газа. Работил съм и в други военни зони. Но това, на което станах свидетел през следващите 10 дни в Газа, не беше война - беше унищожение. Най-малко 28 000 палестинци бяха убити при израелските бомбардировки над Газа. От Кайро, столицата на Египет, карахме 12 часа на изток до границата с Рафа. Минахме покрай километри паркирани камиони с хуманитарна помощ, защото не им беше позволено да влязат в Газа. Освен моя екип и други членове на пратениците от ООН и Световната здравна организация, там имаше много малко други. Влизането в южната част на Газа на 29 януари, където мнозина са избягали от севера, се почувства като първите страници на антиутопичен роман. Ушите ни бяха заглъхнали от постоянното бръмчене на това, което ми казаха, че са дронове за наблюдение, които кръжат непрекъснато. Носовете ни бяха погълнати от вонята на 1 милион разселени хора, живеещи в непосредствена близост без подходящи санитарни условия. Очите ни се изгубиха в морето от палатки. Отседнахме в къща за гости в Рафа. Първата ни нощ беше студена и много от нас не можеха да спят. Стояхме на балкона, слушайки бомбите и виждайки дима, който се издига от Хан Юнис. Веднъж шепа деца, всички на възраст от 5 до 8 години, бяха занесени в спешното отделение от родителите си. Всички са имали единични снайперски изстрели в главата. Тези семейства се връщаха по домовете си…
Прочетете ощеБъдете първият, отговорил на тази Генерална дискусия .